III ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ "АНГЕЛ КЪНЧЕВ"- ВАРНА

На 5 март 2016 г. се навършиха 144 години от героичната смърт на революционера – Ангел Кънчев (1850-1872).

„Българине! Юнашки сине! Престани да бъдеш роб! Доста си търпял иго – доста и премного. На небето е додеяло, а на земята дотежало да слушат твоите въздишки. Погледни в слънцето на правдата и виж що е свобода – пожелай я от все сърце! Пробуди се и извикай юнашки: свобода! Земята ще отекне: свобода! Посвети се и повикай: правда! А небето ще се отзове: правда! Подкани се и затръби: народност! Хиляди юнаци ще се провикнат: народност!“

(Белград, 28 март 1868 г.) Ангел Кънчев

Думи за него…

Ангел Кънчев Ангелов, син на Кънчо Ангелов, е роден  на 11 ноември 1850 г. в Трявна. Баща му е от колибите Околиите, Тревненско, от бедното семейство на поп Никола, който се изселил в Трявна. Кънчо Ангелов взема участие в четата на капитан дядо Никола. Майката на Ангел, Гана Пандурска, е сестра на Недялко Пандурски, емигрант в Румъния, приятел на Христо Ботев.  Детските си и ученически години Ангел прекарва в Трявна, ученик е на П. Р. Славейков, който е възхитен от неговата интелигентност. Дюлгерлъкът на баща му не вървял и семейството се установява в Русе през 1860 г. В Русе учителят му Петър Арнаудов забелязва изключителния ум на Ангел. Поради будността и благородния му характер той е избран от Драган Цанков за стипендиант в Болградската гимназия (1866 г.).
Завършил с успех през 1867 г., той се прибира в Русе,но минавайки през Букурещ и Гюргево научава от Димитър Горов, че в Белград има военно училище, което подготвя офицерски кадри за бъдещата българска армия. През 1867г. Кънчев заминава за Белград и се записва в Артилерийската школа.
В Белград той влиза във връзка с Левски , Панайот Хитов, Димитър Общи и Любен Каравелов През 1868 г. Пише възванието „Към българите“ в „Дунавска зора“.
През декември 1869 г. Ангел Кънчев напуска школата и се връща в Русе, а през 1870 г. е изпратен в Табор, Чехия, в земеделското училище, за да поеме ръководството на Образцов чифлик след завършването му. Без да завърши, той се включва в революционното движение. В края на септември 1871г. БРЦК изпраща А. Кънчев за помощник на В. Левски. Мечтата му е осъществена. Със своето високо образование, отлична военна подготовка, скромност, честност, със своята пламенност и младежка жертвоготовност,
  Ангел Кънчев става пръв и най-ценен помощник на Васил Левски приизграждането на революционни комитети в България.Той прави две самостоятелни обиколки в Разградско и Търновско, където изгражда революционни комитети.
Доверието на В.Левски в А.Кънчев е пълно. В края на февруари 1872г. А.Кънчев получава задача да замине за Влашко  по подготовката на общото събрание на организацията.
На 5 март 1872г. при качване в турското параходче “Сиере” на Русенското пристанище му поискват паспорт, какъвто той няма…Само след няколко минути А.Кънчев разбира, че е обграден и няма никаква възможност за бягство. Насочва пистолета си срещу преследвачите… Може би в онези последни, съдбоносни секунди той разбира, че е жертва на грозно предателство…
Не виждайки никакъв друг изход А. Кънчев извиква “Да живее България” и се самоубива, за да не попадне жив в ръцете на турците.Един млад едва 22-годишен човек, сам слага край на живота си, за да изпълни клетвата, която е дал … за да остане безсмъртен.  А.Кънчев успява да работи само 6 месеца като професионален революционер, но те са достатъчни, за да разкрият блестящите му организаторски и агитаторски способности. Ангел Кънчев живее и ще живее в съзнанието на българския народ като пример за безпределна, пламенна любов и вярност към България, на която отдаде най-скъпото – живота си.